Горен първи молар, изваден и заменен в едно посещение.

Случаят

Горен десен първи молар, компрометиран и подлежащ на екстракция. Вместо да се екстрахира, да се изчака, да се постави графт и да се върне пациентът, зъбът беше отстранен и имплантът поставен в същото посещение — с емердженс профил, вече изработен и чакащ.

Проблемът с моларната алвеола

Свежата моларна алвеола е най-трудното място в устата, от което да се вземе първична стабилност. Алвеолата е по-широка от всеки имплант, който би бил подходящ за нея, стените са тънки, а корените току-що са оставили три отделни отвора. Каквото и да задържа импланта в деня на операцията, то трябва да идва от място, различно от стените на алвеолата.

Това, което остава, е интеррадикуларният септум — клинът кост между корените — заедно с каквато и да е нативна кост, разположена апикално от него. Това е малка мишена и е причината незабавното поставяне при молар да се класифицира по анатомия на септума, а не по зъб: алвеолите тип A, B и C на Smith и Tarnow описват точно това, дали септумът може да побере имплант, дали може само частично да захване такъв, или дали изобщо нищо не може да бъде взето от него.

Тази класификация е първият въпрос на плана. На него се отговаря върху CBCT, преди да бъде екстрахирано каквото и да е.

Отговорът на плана

Имплант Ø 6.0 mm, избран така, че резбите му да захванат септума, вместо да се въртят в празнината на алвеолата. Диаметърът тук не е протетично решение; той е въпрос на намиране на единствената налична кост и захващане за нея.

Ширината и височината на септума са измерими, преди зъбът да бъде изваден. Или 6.0 го захваща, или не — и това е въпрос, на който е далеч по-добре да се отговори на екрана, отколкото с отворена алвеола и чакащ пациент.

Индивидуалният зарастващ абатмънт

Частта от този случай, която си струва да бъде копирана: зарастващият абатмънт беше изработен от лабораторията преди операцията, от същия план, от който дойде шаблонът.

Така последователността в деня на операцията беше екстракция, поставяне на импланта и поставяне на зарастващ абатмънт, който вече носеше правилната емердженс форма — вместо стандартен цилиндър, който позволява на тъканта да колабира към кръгъл профил, който по-късна временна конструкция след това трябва да избутва обратно навън.

Какво е документирано, че това постига, и какво не: рандомизирани проучвания, сравняващи индивидуални с конвенционални зарастващи абатмънти при незабавно поставяне, съобщават за по-добро запазване на обема на меките тъкани и височината на папилата, по-високи стойности на розовия естетичен индекс и по-малко дискомфорт при поставяне на короната. Същите проучвания не откриха разлика в маргиналното костно ниво на шест до дванадесет месеца, а доказателствената база остава малка и краткосрочна. Така че това е аргумент за меките тъкани и комфорта, направен честно — а не твърдение за запазване на костта.

Освен това не струва допълнително време на стола, защото компонентът беше изработен, преди някой да седне.

Система и софтуер

Резултат

В едно изречение

Компрометиран горен молар, заменен в същото посещение, с диаметър, избран спрямо измерен септум, а не спрямо надежда, и емердженс профил, изработен преди зъбът да бъде изваден.

Литература